Архив на категория: BODY PORNO ART

Нещата, които ще намерите в тази категория са изцяло авторски. Както се разбира от Криейтив Комънс – лицензията, в която условията са категорично посочени. Ще се отнеса мило и любезно към всеки съобразил се с тях. Ще бъда неотстъпен, с който и да е, нарушил тези права и ще използвам инструментите предоставени от морала и държавата. Понякога може да илюстрирам мое състояние или текст с изображение, клип, музика или нещо друго. Ако го направя и се знае чие притежание е – ще бъде посочено.

Последна спирка

Последна спирка

Спирка тиха във полето
Последна тя е под небето

Няма го духът в телата
Няма въздух в колелата

Ключът в ключалката седи
но моторът вече не бръмчи

Понасяш се от чифтове ръце
Политаш вързан на въже

Тичай, по спирки не виси
Карай, бензина не пести

Спирка тиха във полето
Последна тя е под небето

***

Калинка върху пате :)

Съдбата често ни праща послания, които не разбираме. Този случай отново е такъв. Как трябва да тълкувам знак, при който калинка кацна на патката ми! И то върху носа, и то докато тя спокойно се плиска в басейна-чинийка, който спретнах по жегите на бюрото ми!
Тъкмо си мислиш, че разбираш нещо от живеене и… ей го на: калинка!

Модел: патката Съни. :)

Замъкът на въображението или камъните на делника…

Фердинан Швал, селски пощаджия от Южна Франция, се прочул със замъка, който издигнал в своята градинка. Умрял през 1924 на 88 години, 43 от които посветил с всеотдайност на строежа, съчетавайки работата си там с ежеднедневните задължения на раздавач. Пълнел пощенската си чанта с камъни намерени по пътя, и зидал замъка от тях. Казват, че творението му е невероятно пищно и смайва с фантастичността си, с разточителната украса от женски форми, животни, птици, цветя и листа.
Обсебен от своята идея, той постепенно я превръщал в реалност и накрая замъкът бил готов – истински паметник на мечтата отъждествена от един живот.
Френските сюрреалисти го открили и почестите, отдадени му от тях, били неговият закъснял триумф над съселяните, които го осмивали, че е невменяем.

Тази история е провокирала Артур Лундквист да напише страхотен сборник с разкази наречен: „Замъкът на въображението или камъните на делника“.

Нишките, които свързват хората по света твърде често са невидими, но здраво изтъкани от съдбите ни, които живеем в свят по-малък отколкото ни се струва…

***

Мила Родино – виждам те, но не те чувам

„Гледайки“ родния химн по-долу в клипа си мисля, че освен всички други дупки във възпитанието, тази с оценяването на заложените ни дадености е като че ли най-дълбока. Хубаво би било още от рано да се научим да уважаме и приемаме различията, предимствата, недостатъците, възможностите и потенциал на хората – без да ги оценяваме, категоризираме, съжаляваме. Чисто и просто да ги приемаме. Да се учим от това разнообразие и да живеем свободно в него.

Хрумна ми идея, за която сигурно много хора биха ме упрекнали, но ако има някаква възможност в годините на възпитание да отнемаш за малко някои от даденостите, може би това ще е доста поучително. Например: за шест месеца да си слепец. Шест месеца да не чуваш. Шест месеца без крак, ръка. Шест месеца без вкус, обоняние. Шест месеца без чувства, емоции. Шест месеца на диализа. Шест месеца на опашката за трансплантация на органи. Шест месеца с белези от изгаряния по лицето. Шест месеца никой да не ти вярва. Шест месеца всички да ти вярват. Шест месеца затворен в клетка…

Списъкът може да е безкраен. Това са най-трудните житейски уроци. Научаваме ги обикновено в късна възраст, частично, не на време. Някои от тях изобщо не успяваме. Трябва ли „да го пипнем“, за да повярваме? Толкова ли до никъде не сме стигнали в развитието си? Защо любовта се свързва с глупава наивност, защо честността е недостатък а духовната слепота отваря всички врати? Отказвам да се съглася!

Намерих този клип при Милена Фучеджиева.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=F8OzVtQTUSA[/youtube]