Замъкът на въображението или камъните на делника…

Фердинан Швал, селски пощаджия от Южна Франция, се прочул със замъка, който издигнал в своята градинка. Умрял през 1924 на 88 години, 43 от които посветил с всеотдайност на строежа, съчетавайки работата си там с ежеднедневните задължения на раздавач. Пълнел пощенската си чанта с камъни намерени по пътя, и зидал замъка от тях. Казват, че творението му е невероятно пищно и смайва с фантастичността си, с разточителната украса от женски форми, животни, птици, цветя и листа.
Обсебен от своята идея, той постепенно я превръщал в реалност и накрая замъкът бил готов – истински паметник на мечтата отъждествена от един живот.
Френските сюрреалисти го открили и почестите, отдадени му от тях, били неговият закъснял триумф над съселяните, които го осмивали, че е невменяем.

Тази история е провокирала Артур Лундквист да напише страхотен сборник с разкази наречен: „Замъкът на въображението или камъните на делника“.

Нишките, които свързват хората по света твърде често са невидими, но здраво изтъкани от съдбите ни, които живеем в свят по-малък отколкото ни се струва…

***

Едно мнение за “Замъкът на въображението или камъните на делника…

  1. Един наш скулптор с малко влашко име, мъж на художничка, българка от Сърбия с фамилно име на -ов, беше направил скулптурка-миниатюра: жилаво човече няма и половин метър се е напънало и носи истинско паве. Сигурно си е въобразил и той нещо. Едно време Лундквист беше много наш човек, жалко че с нас си отиде и той. Интересно какво ли щеше да мисли, пише и прави той, лауреатът на Ленинска награда, зам. пред. на Световния съвет на мир.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *