Стълбата към дядо

За да се изкачим първо трябва да слезем. Често по стари и изкъртени стълби. На място пълно със спомени, тъга, отминала слава. Трудно се научава човек да бъде долу. Това е като да се гмурнеш в мътно море. Знаеш какво има, но не го виждаш или не искаш да го видиш. И те е страх от спомените. Страх те е, защото спомените са път към бъдещето, път към неизвестното. Преодолявайки спомените – преодоляваш препятствията към бъдещето. Не трябва да живеем със спомените, трябва да ги направим част от нас, част от пространство-времето, което изгражда материята около нас. Така, те ще станат стабилно скеле, стабилна основа, благодарение на която ще можем да вървим смело напред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *