Със стотинки до Куба – 2. Хавана и мохито + фотогалерия

Продължение – виж „Със стотинки до Куба – 1. Пури и бакшиши

[inspic=4401,left,,500]Истинската Хавана е тази, която не показват на туристите. Ако си с организирана екскурзия, никога няма да те заведат до местата, до които можеш да стигнеш сам. В Хавана виеха (Habana vieja – стара Хавана) почти не се срещат туристи. Това са улици със стари сгради, някои от тях още от времето на испанските колонизатори. Повечето обаче изглеждат от 20-те и 30-те години, с порутени фасади, останали без мазилка, а много от тях и без стъкла на прозорците. Вместо стъкла живеещите са наслагали пердета, черги, чаршафи. Тук през зимата най-ниските температури са 15-17 градуса. Тази година в един ден температурите паднаха рекордно ниско преди Коледа – 2 градуса и кубинците се уплашиха. но на следващия ден отново беше 15 градуса.

Минахме по улица „Занха” в стара Хавана, която пресича Китайския квартал. Да, тук има китайски квартал и китайци. Те са навсякъде. Има китайски ресторантчета, с какво друго се занимават, не е ясно. Китайците са помагали на кубинците по време на революцията и поради това в Хавана има и паметник на кубинско-китайската дружба. Те вече са се омешали с местните генетически, така че рядко можеш да видиш съвсем китайска физиономия. Повечето са получерни с дръпнати очи.

В Хавана като че ли преобладават чернокожите. Има кубинци с бяла кожа, но не можеш да ги сбъркаш с европейци, имат нещо характерно в лицата. И има страшно голяма група мелези между бели и черни, мулати и азиатци. Всичките са облечени спретнато, но бедно. Преобладават шарени тениски, жените ходят с много цветни рокли, блузи, плюс множество украшения от кокосови орехи, от камъни, от миди, по-рядко от метал. Девойка от нашата група си купи невероятно красива гривна, направена от вилица за ядене.

[mygal=cuba_2010_2_3]

На улица „Занха” може да се намери много евтина и вкусна храна. Там има няколко хлебарнички, в които продават типичния хавански хляб, подобен на нашите франзели, но малко по-сплескан – бял. Евтин е и много вкусен. Близо до хлебарниците на сергия пък може да си купиш печено свинско месце, с чеснов сос.

Стара Хавана цялата е в пране по прозорци и балкони. Има и пране, опънато на въжета между две сгради. „Ако не си снимал пране в Хавана, все едно не си бил в Хавана. Прането ми напомня колко са чистоплътни кубинците”, каза една от жените в нашата група. Не срещнахме кубинец, който да мирише на пот, въпреки недостига на вода, липсата на сапун, на качествени перилни препарати и дезодоранти. При целия недоимък кубинците и кубинките миришат хубаво. А в Хавана е много по-горещо от България, където в градския транспорт можеш да се сблъскаш с тежки аромати… В Хавана вместо дезодоранти използват ароматни пудри.

Кубинците са сърдечни и общителни, ако те познават повече от няколко срещи, е естествено да те поздравяват и изпращат с прегръдка и целувка. Това може да заблуди туриста в намерението на кубинците – и мъже, и жени. В България не сме свикнали на чак толкова топло посрещане и изпращане.

По крайбрежния булевард „Малекон” често се срещат влюбени двойки, прегърнати, каквито по-рядко се виждат из България. Това е един няколко километров булевард, който се извива по брега от Стара до Нова Хавана, с широк тротоар, ограден с каменен парапет откъм морето, който често е заливан от вълните дори в слънчево време. Известен е с името булеварда на любовта не само заради разхождащите се двойки. По-рано по него е било пълно с квартири, които се дават почасово под наем на влюбени двойки. Сега тази практика е намаляла, неясно защо. Но в Хавана често се срещат смесени двойки. В смисъл – чужденец с кубинка или кубинец с чужденка. Вижда се отдалеч.

Старите коли в Хавана са навсякъде. За тях разказах миналия път (виж тук). Сякаш очаквах, че тази година ще са намалели, но не са. Фордове, Кадилаци, Буици и Шевролети от 50-те години продължават да вървят тук, макар и с подменени двигатели, части и т. н. Край тях се движат старите лади и москвичи, дори полски фиатчета. И тук-там волги с емблема на мерцедес. Но като че ли тази година има повече нови коли – главно корейски. Видяхме лада, направена като по-дълга лимузина, с по 3 врати от всяка страна. Като я разгледахме, установихме, че е сглобена от две лади – екзотика за туриста.

[mygal=cuba_2010_2_4]

Популярен транспорт за туристите в Хавана е коко-такси. Кръстено е така, защото прилича на кокосов орех – жълто на цвят, обло на форма, събира 2-3 пътника, отпред е с 1 колело като мотоциклет, отзад с две колела. Но шофьорите возят за същите пари като таксиджиите с големите американски коли или москвичите – на пазарлък.

В Стара Хавана е и музеят на шоколада. В една витрина са показани в малки купички всички съставки, от които се прави шоколад. Те са повече от 15. Основното е какаото, има и разни неизвестни ароматни съставки. В музея има машина за шоколад, с която на място правят произвеждат за туристите. В момента се предлагаше течен шоколад, продаваха и шоколадчета във формички на танцувални обувчици, контрабасчета и др. Сервират чашата течен шоколад (към 1 евро) с царевична бисквитка.

Кръчмите на Хавана ги разделихме на кръчми за туристи и кръчми за местни. Тези за туристите са по-лъскави, по-скъпи, на по-централни места. Кръчмите за местни са по-забутани, по-вехти, и цените са народни. Но и в тях не липсват туристи, които искат да се потопят в атмосферата на местните, а и да минат по-евтино.

В Хавана се настанихме на квартири за по 30 кука (конвертируемо песо – виж първа част) двойна стая на вечер (около 25 евро). В квартал „Бедадо”, който е сравнително „луксозен” – 2-3-етажни стари сгради с тераси на покрива, на които пиехме кафе и ром, пушехме пури, и се наслаждавахме на красивите облаци в небето на Хавана.

Тук научих, че има съвсем луксозни апартаменти, скрити в порутените стари сгради, за които наемът е към 1000-1500 евро на вечер. Отвън сградата по нищо не издава, че има такъв апартамент за по-богати туристи. Разбрахме, че и български новобогаташи наемат такива апартаментчета за по седмица-две, особено по време на фестивала на пурата в Хавана. Той се прави през февруари, стичат се поклонници на кубинските пури от цял свят. На определени места в Хавана като на панаир се предлагат различни сортове и видове пури за дегустация, и разбира се, се продават. Необходима е резервация с няколко месеца или половин година напред, за да можеш да се запишеш за дегустацията на пури.

Мохито, пиня колада, „Куба либре“

[inspic=4369,left,,300]Туристите в Хавана най-често налитат на мохито. Жените – повече на пина колада. Мохитото тук се прави по малко по-различен начин от България. Най-често първо слагат захар (кафява), след това стрък мента (подобна на нашия джоджен), след това сипват газираната вода, и ром на око. На повечето места не мачкат листата мента – в чашата седи цял стрък. В няколко кръчми, когато си поръчвахме мохито, ни го носеха без ром в него, и го добавяха на масата пред нас, кой колкото иска.

Тук на рома викат рон. Така се и пише – ron. Най-масовият ром е „Мулата” (Mulata). Малко по-евтин е от „Хавана клуб”, но не му отстъпва по качество. Едно мохито по кръчмите струва 2 до 4 кука (1,5-3 евро), а един ром – 1-2 кука (1-1,50 евро).

Мохито се пие през цялото време. И кафе с ром. Понякога започвахме от сутринта. Някакси в Куба не се напиваш…

По едно време минах от мохито на пиня колада, макар да изглежда женско питие. Прави се от прясно кокосово мляко, разбито с лед до пяна, в което е добавен ром. Можеш да изпиеш 2-3 едно след друго, без да се замислиш.

В Хавана има място, което се нарича Ферия – голям базар за сувенири и картини. Там предлагат специално питие изстуден кокосов орех, отрязан с мачете в горната част, в отвора пъхат сламка, наливат ти в ореха ром по желание. Цената варира според това дали е с ром или без ром… Но всички предпочитат с ром.

[mygal=cuba_2010_2_2]

Кубинците много често пият високоалкохолната напитка, наречена „Сантеро” (Santero). Подобна е на ром, носи името на традиционна местна религия, наречена сантерия, която смесва католицизма с африкански вярвания. Представителите на тази религия ходят облечени в бяло като нашите дъновисти, и с бели шапчици. Местните вярват, че тази религия помага да се излекуваш от всякакви болести… Дори смятат, че и Фидел Кастро си пада по нея, макар да е един от най-прочутите комунисти и атеисти. Затова успял да се излекува от рак.

„Сантеро”-то местните го пият чисто, без разреждане. Нещо като ракията в България.

Коктейлът „Куба либре” (кока кола с ром) идва чак на четвърто място след мохито, ром и пиня колада. Сервират го силно изстуден, но не слагат лед в чашата, освен по желание.

Ходихме в хотела на Ал Капоне – „Насионал”. Открит е през 1929 г. – по време на голямата депресия в САЩ и на …сухия режим. След национализацията му продължава да бъде луксозен хотел и до днес. Посетихме кабаре „Парасиен” в хотела на Ал Капоне, където изнасят програма, подобна на прочутата „Тропикана”. Изпихме по няколко мохито и изгледахме програма от танци, в която се пресъздават различни исторически епохи от историята на Куба. Музиката е онази типична, неподражаема кубинска латино музика…

Следва – Пътешествие из острова

4 мнения за “Със стотинки до Куба – 2. Хавана и мохито + фотогалерия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *