На брега

Живях, паднах и умрях.
В гроба се събудих
и живота си видях.

Бързо, рязко и сега
опитах се да стана
в пълна тъмнина.

Ритах, бутах и крещях
с ноктите пораснали
по капака планове дълбах.

Силно, точно със глава
удрях по стените, но уви
синките стояха от преди.

Без болка, тихо, уморен
умрях в смъртта си
без душа – одухотворен.

1 thought on “На брега

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *