Куба – няколко сбъднати мечти и танцуват ли още кубинците по улиците?

Любомир Любенов

Кубинец пред фабрика за пури в Хавана.Жегата в Хавана те удря още на летището – зима е, а температурите са 25-26 градуса. Хавана е разделена на квадрати, като в американските градове. През целия град минава булевард „Малекон”, който е дълъг повече от 6 км и има 3-4 платна, които създават усещане за пространство. Тротоарът на булеварда стига до вълнолома, в който се разбиват вълните на океана. Вълноломът не е висок и можеш съвсем спокойно да се облегнеш или да седнеш на него. Вечер всички излизат на „Малекон”, улични музиканти пеят и свирят за пари, влюбени двойки се държат за ръце…В старата част на Хавана – „Хавана Виеха”, са запазени много сгради с невероятна архитектура от времето на Испанската колонизация. Някои от тях са под егидата на ЮНЕСКО, но ги възстановяват с много бавни темпове… Има изключително красиви кътчета, като „Пласа де ла Катедрал” – нарича се така, защото има катедрала от 17-и век. Всяка вечер в 8 часа има служба и вратите на катедралата се отварят за всички. Вътре има орган и хор от 30 човека и по време на службата целият площад се озвучава от музиката. Отвътре излизат официално облечени хора с децата си – хлапета с ризки, вратовръзки, папионки. В центъра на Хавана е „Капитолио” – сграда – копие на американския конгрес, но с около седем метра по ниска. Първото нещо, което виждаш вътре е една 17-метрова статуя на жена, която държи меч. Статуята трябвало да олицетворява работещата кубинска жена. А тя изглежда като римски пехотинец…Прави впечатление, че кубинците ядат много – нищо че няма много неща за ядене. Но когато хапват, хапват обилно. В същия момент, имат доста добри тела – и мъжете и жените изглеждат така, все едно всеки ден ходят на фитнес. А съм сигурен, че не ходят. Имат много разнообразни тела – с щръкнали задници, с малки задници, с широки ханшове, с тесни… Но телата са им като тела на хора, които ги използват за нещо – тела на спортисти. Кубинците се обличат много цветно – казват, че колкото по-шарено се обличаш, толкова по-шарена ти е душата. Жените успяват да ти привлекат вниманието не само с физиката, но и с дрехите си – и с малко пари успяват да се облекат добре. Почти няма хора, които да са облечени едноцветно. Което създава много добро усещане – някак си всичко е живичко и цветно.

Плодовете на Хавана

По пазарите се продават всякакви плодове, които са страхотни на вкус, защото не ги третират с торове. Мандарините са много по-големи, не толкова сладки, но в същия момент много вкусни. Човек едва ли може да опита някъде по-хубав ананас. Кубинците го наричат „краля на плодовете”, сервират го навсякъде във всякакъв вид, в салати, като гарнитура, в чист вид. Другите плодове като манго, папая, също са много вкусни. Иначе основно ястие в Куба е свинското месо. Ядат и черен ориз, твърдо сварен, и го смесват с черен боб. Имат два вида банани – едни големи и зелени и едни малки бананчета. Малките са за ядене. Големите ги режат на търкалца, 4-5 см високи, изрязват ги, пържат ги и ги пълнят с риба тон. Много са вкусни и обикновено ги сервират като предястие. Сладоледът в Куба е страшно вкусен и изключително евтин – една фунийка сладолед струва две от техните песос, което е по-малко от 10 стотинки.

Песо насионал и песо конвертибле (CUC)

В Куба има два вида валута. Едната валута е тяхната национална – „песо насионал”, другата се нарича „песо конвертибле” (CUC) и е доста скъпа – 1.3 песо конвертибле се равнява на 1 евро. От друга страна, 24 песо се равняват на 1 песо конвертибле. Което означава, че тяхната национална валута е доста евтина. Хората получават между 10 и 15 евро заплата на месец и то тези, които работят в Хавана. Част от тези пари им се дават във вид на купони, с които си купуват ориз, боб, месо, хляб. Останалите ги получават в тяхното песо, с което не могат да си купят нищо друго освен плодове. И тук-таме могат да се обръснат, да си купят сладолед … Трикът с валутите е следният: CUC е измислена, за да може да пазаруват чужденците с нея. Като тя вдига стандарта за туристите повече от 20 пъти. В момента е поставено така положението – те имат право да пазаруват с песо конвертибле, oбаче им е забранено да го сменят в чейнджбюрата. И поради тая причина се върти някаква яка черна борса. Много се кефят, като им подаряваш някакви неща,защото те просто няма откъде да си ги купят – герданчета, чанти, всичко, което е материално и за което ние не се замисляме, но те пък няма откъде да си го набавят.

Коли от Америка и руски таксита

Има много стари коли по улиците, останали от времето на американците – шевролети, буици, фордове. Тези коли те нямат право да ги продават и купуват – техни са до края на живота им. И си ги поддържат. Mалко парадоксално е, че уж няма откъде да си набавят части, но повечето са с лети джанти… Страхотно е да се возиш в „Буик“ от 57-а година – автентичен, с оригинален двигател (по принцип на старите коли им изтърбушват старите двигатели и слагат дизелови…), който има близо 300 конски сили и тежи 4 тона и половина. Страшно животно. Спокойно събира 6 човека вътре, предната седалка е цяла, като диван.[mygal=cuba_koli09]Има няколко типа номера на колите – частните са с жълти номера, тези, които обслужват туристите – със зелени. Има и два други типа, които са военни и правителствени. Спрямо тези номера съответно могат или не могат да се возят туристи в тях. На кубинците им е забранено да возят туристи в частните си коли, ако колата няма статут на такси или не е прикрепена към някоя частна квартира.Такситата са два вида – малко по-обикновени – т. нар. „Cuban taxi” и по-луксозни. Кубинските таксита обикновено са лади, също като тези, които стояха на софийската централна гара преди години. Шофьорите имат апарати, но не ги използват. Работят си на твърди тарифи – примерно оттук-дотук – толкова. Не се опитват да лъжат, но можеш да се пазариш с тях и да свалиш цената. По-заможните туристи се качват на съвсем друг тип луксозни таксита.

Комунизмът и митът за танцуващите по улиците кубинци

Официално в Куба управлява братът на Кастро – Раул, но се говори, че неофициално Фидел дава заповедите. Чуват се най-различни теории – че Кастро имал двойник, че не бил жив вече и т. н. Но основно се твърди, че още е жив, защото ако е починал, все отнякъде е щяла да изтече информация…

Кубинците вече искат старата система да си отиде. Защото дори някой да има желание да работи, да се развива повече, те не го спират, но има горна граница на това, което можеш да постигнеш. Никога не можеш да постигнеш това, което може един американец или европеец. Има един анекдот: Защо няма отбор по плуване в Куба? Защото всички били доплували в Маями и не останал никой. И наистина страшно много кубинци бягат в САЩ. Много от коренното население се издържа с парите, изпратени от роднини, които живеят в Маями и Орландо, Флорида.Те си харесват страната, но не и начина на живот, особено през последните години. Нивото на морал много пада. Техният морал се преплита с оцеляването, буквалното оцеляване в 21 век. Те могат да направят сравнението между това какво имат другите хора по света и какво те нямат, всъщност. И поради тази причина, всеки в зависимост от това къде са му границите в главата, прави някакви неща, за да оцелява.Хавана напомня на България между 1992 и 1994 година, на хаоса, който цареше заради отиващия си комунизъм и идващата демокрация. Обстановката, колите, тротоарите са същите като у нас по онова време, но у тези хора още е останала одухотвореността, вижда се в лицата им, нищо че те се опитват да изкарат пари от теб, нищо, че се опитват да те надцакат по някакъв начин. Но така или иначе те го правят, защото трябва да оцелеят. При тях в момента е същото положение като в България тогава. Макар че при тях комунизмът стои, настроенията са същите. В очите на хората се чете тъга. Те изглеждат тъжни. Може би някога е било така – щастливите кубинци и танцуващите по улиците хора. Но ние за съжаление не го виждаме.

Бутилка ром и хаванска пура

Пури можеш да намериш на всякакви цени. Общо взето ти ги продават първоначално скъпо, след пазарлък ти свалят цените. Скъпи са пурите, в България можеш да си намериш по-евтини, отколкото там. В магазините една кутия с 25 пури излиза към 30-40 CUC-а (25-30 евро), но те започват да ти я продават от 250 кутията, което е към 190 евро. Пробват те – ако се вържеш. Има черноборсаджии, които могат да ти намерят пури на много читави цени. Към България има квота – можеш да изнесеш една кутия пури и две бутилки ром. Но към САЩ е забранено – не могат да се изнасят пури и ром „Хавана Клуб”. Пурите са много пресни, мекички са, листата са плътни, хубави, с нужната влажност, имат страхотен аромат и вкус, личи си, че там ги правят, и че много малко се задържат в магазина – понеже цялата държава се издържа от пури и ром. Най-евтиният „Хавана клуб” е между 3 и 5 CUC-а, за малко повече можеш да намериш ром от следващата категория. По заведенията алкохолът е малко по-скъп от България, но пък можеш да си купиш бутилка на улицата и да се насвяткаш без проблем…„Мохитото” е страхотно, правят го изключително просто. Не се хвърлят в някакви подробности, както тук в заведенията. Става за секунди – сипват захар, сипват газирана вода, слагат цял стрък джоджен, не го мачкат, както тук, разбъркват го хубаво и сипват „Хавана клуб” на око. Мярка няма, никъде не видях да използват мярка. След второто мохито вече можеш да предложиш и да приемеш всичко.[mygal=cuba09_1]

Музика, клубове, момичета…

Навсякъде в Хавана музиката е жива. Пеят,но не по много, около 30-40 минути. Явно не получават хонорари от заведенията, а когато свършат някой от музикантите обикаля с табла или шапка и всеки оставя колкото може или колкото иска. Колкото по-добре се представят, толкова повече пари ще вземат. Всички са страхотни професионалисти, както и кубинките, танцуващи „бели денс” в едно от заведенията на „Пласа де ла Катедрал”. Танцът няма нищо общо с Куба, но момичетата се справят страхотно. Освен че танцуват, пеят и свирят на различни инструменти.[mygal=cuba09_2]В Хавана има и много клубове за компаньонки. Един от тях – „Салон Рохо”, е изключително скъпо заведение, включително и за нашите стандарти, невероятно изискано, с много добро обслужване. Девойките, които се разхождат вътре, са пипнати от главата до петите. Но това, което прави впечатление е, че те не досаждат и са невероятно елегантни в намека си за какво са там. Не създават впечатлението за проститутки, макар че реално са такива. Има много интересна схема, по която се случват нещата. Има хора, които обикалят и гледат по масите, тъй като в това заведение се ходи основно затова – да си тръгнеш с някого, мъж жена, няма значение. И гледат кой е сам по масите и ги разпределят като диспечери. Нещата стават изключително лесно, не са задкулисни, а са сложени на масата – искаш момиче, ето ти момиче. Нивото на тези заведения е изключително високо – оборудването, инвентара, озвучаването, начинът, по който са организирани вътре нещата. В това нещо са вложени много пари, което означава, че държавата толерира някакъв тип частен бизнес, ако това не е държавен бизнес…

Хавана и нищетата

Вероятно трябва да прекараш в Хавана поне един месец, за да се потопиш в атмосферата на града. Хавана е сбъдната мечта, но може да бъде и разочарование. Това, което е възприето, че Куба е салсата, усмихнатите хора и пурите на корем, не е така. Хавана е един град на нищетата, в който липсват много необходими неща, но се намира всичко нужно на човека да живее. Ти можеш да живееш без хубав телевизор и скъпи мебели, без скъпи дрехи…. Ако си човек, който обича да се забавлява и обича живота в естествения му вид, в Хавана ще намериш това, което търсиш. Само че не трябва да си кубинец. Трябва да си турист, който е там за малко и гледа нещата отстрани…

***

Виж още: Куба – полезна информацияЗаписа: Нели Томова. Публикацията в е-вестник: http://e-vestnik.bg/8021

9 мнения за “Куба – няколко сбъднати мечти и танцуват ли още кубинците по улиците?

  1. Много ми хареса как звучи нписаното . Мечтата ми е да отида в Куба , да я зърна ако ще и за много малко , да се разходя по площадите , да я опозная макар и от страни .

  2. В Куба е страхотно-от самото начало ти се вижда невероятна мизерия,след това свикваш и усещаш топлата и приятна атмосфера на танците,усмивките и безгрижието и дотолкова ти допада всичко това,че не ти се иска да напуснеш този нереален за теб свят и се питаш-нормален ли е светът от който идваш ти…посетил ли си веднъж Куба-вече нищо не е същото за теб:)

  3. do cherry i emilia nencheva zdraveite ……az ziviah v cuba ….i vi razbiram………..ama katedralata ….mislq e ot ….14 vek …………….a za 4erniq oriz moje da posporim….xaxaxa………….kak stana 4eren…..xaxaxa mnogo rom4eta sa gavrutnali mai 4e…..ina4e izkliu4itelno krasiv komentar !!!!!!BRAVO!!!!!!!!!!!!!!produlzhavai v tova tempo!!!!

  4. Благодаря за хубавите снимки и събудените спомени. Аз съм роден в Куба и съм отрасъл там. Имахме приятели кубинци. Една възрастна кубинка на име Каридад ни беше домашна помощница и буквално ме е отгледала като собствено внуче. Моя български внук, така ме наричаше тя, а аз и виках моята кубинска баба. Уви, тя почина без да ме види пораснал мъж. Още помня кубинските песнички, които ми пееше тя и сега аз ги пея на моя син. Куба е щастие, Куба е мечта, Куба е истина, Куба е радост и еуфория, Куба е живот. Няма да я разберете лесно, а може и изобщо да не я разберете тя е твърде различна. Куба има своя душа и тя няма нищо общо с българския ни манталитет, мироглед и възприятия. В Куба се живее за мига и не за вещите, а за самия живот. Да, има черен ориз „ароз негро“ В същност той не е черен, а е оцветен от черния боб. Да, има танцуващи кубинци по улиците, или поне имаше когато аз живях там. Някой ден ще се върна там. Само не знам дали ще мога да си тръгна от там. Част от мен така и си остана там и ме зове обратно. Още помня детските си скривалища и различните познати места. Живяхме в хотел Фокса, на една от снимките се вижда. До колкот знам вече са го направили болница. Знам как да стигна до различни места, помня ги. Познах повечето улици от снимките. Аз съм стъпвал по тези тротоари, аз дишах въздуха пропит със солена влага, аз живях там. Карах лагерни колчики заедно с кубинчетата, играехме, биехме се, радвахме се. И аз виках „пссссссс“, дори все още го правя. Научих се да щракам с пръсти като тях (не както го правят в България). Още помня езика, но правописа ми е силно влошен. Някой ден ще се върна там и ще отида на гроба на „mi habuela cubana Caridad.“ Кубинците ме научиха да живея с емоция и да се радвам на малките неща. По някога забравям това богатство, но после си го спомням. Живей така, че да разкъсаш сърцето си на хиляди парченца, по едно за всеки, който срещнеш и винаги с усмивка и шега. И майната му на нямането, деня е прекрасен! :)

  5. Radvam se da namerq hora,s koito da spodelqme edno i sa6to mnenie!Az bqh v Cuba oktomvri minalata godina za edin mecec!Bqh na gosti na maja mi,da se zapoznaq s semeistvoto mu,tai kato s nego se zapoznahme v Portugaliq i jiveem tam.Vinagi sam me4tala da posetq tazi strana i me4tata mi se osa6testvi:)Uspqh da posetq dosta mesta,kato Ciego De Avila,Moron,Cayo Coco,Trinidat De Cuba,Cienfuegos,Varadero,Havana…:)Cuba e naistina neveroqtna strana,tolkova razli4na,tolkova zaplenqva6ta, izpalnena s lubov,muzika,strast,cvetove…..,omagiosva te i iska6 otnovo da se varne6 tam i da ostane6 tam zavinagi!Samo 4ovek,koito e bil tam moje da razbere kakva e vsa6tnost Cuba!A Cubincite sa strahotni hora,,umni,sarde4ni,slan4evi,usmihnati,,hora,koito vapreki trudniq si jivot,sa po 6tastlivi ot nas!

  6. wow…благодарение на последните два коментара, моята мечта си струва да живее…един ден ще замина за Куба и се боя, че ще остана там…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *