Рокада

Затвори очи,
остави ме
да погледна през тях.
Да се видя
такъв – какъвто
ме виждаш и ти.

Дъх поеми,
дай ми
да го издишам.
За да бързам
по дире си
така както бързаш и ти.

Заспи,
разреши ми
вместо теб да сънувам.
Да се сънувам
така както
ме сънуваш и ти.

А дали аз…

Не затварям очи
и оставям те
да погледнеш през тях?

Не ме е страх
да съм аз.
Не ме е страх
да съм ти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *