6 thoughts on “Трябват ли ни оправдания?..”

1. Странно как ние, „обикновените“ хора,забравяме да се радваме на живота и винаги търсим и желаем това, което не можем да имаме, вместо да се радваме на богатството, с което ни дарява всеки ден живота ни. Защо ли оставаме слепи за него?!? Така и не мога да намеря смислен отговор на този въпрос за себе си…

   А за оправданията… винаги ще ни трябват. Те са в основата на нашата нерешителност да вземем живота в ръцете си. И след като не направляваме съдбата си, оправданията са начина да намираме смисъл в събитията в живота си. Тъпо, но факт. :)

   Така че… какъв е извода, стига оправдания, вземи живота в ръцете си, спри да се оплакваш и живей за „Тук и Сега“, не в миналото, не и в бъдещето :)

   Браво за хубавия пост, Любе!

2. Не разбирам каква е връзката на стихчето и видеото под него…Трябва ли да гледаш как някой инвалид се справя с живота, за да си отговориш на тези въпроси.
   Между другото този човечец се справя, просто защото друг изход НЯМА.

3. Връзката според мен Тони е, че той не си е намерил оправдание да направи това, което чувства и иска. Основания явно има колкото си поиска. Според мен постигнатото показва точно обратното, не че няма друг изход, а напротив, че има много „ВХОДОВЕ“ и пътища.

4. Този инвалид с ръце или без явно е много силен човек. Интересното е , че едва ли би бил толкова популярен и гледан ако беше абсолютно здрав.
   Искам да кажа, че явната причина за оправдание да не направи това което чувства и иска няма да ти помогне да си отговориш на тези въпроси:
   Трябват ли ни оправдания?
   – за да отидем там, където искаме
   – за да направим това, което искаме
   – за да престанем да се оплакваме
   – да слушаме сърцето си
   – да показваме душата си.
   Просто ти правиш разлика между инвалид и „обикновен“ човек. Ако не я правиш нямаше да сложиш този клип. Не те съдя, просто не съм съгласна да се мотивираш гледайки как някакъв инвалид въпреки явните си затруднения е постигнал това което иска.
   Едно време като живех при мама и тате много се ядосвах на майка ми която ме успокояваше понякога с думите: „Не се ядосвай, винаги има някой по-зле от теб, има и по-лошо!“ А аз не ги разбирам така нещата, мисля че не трябва да се сравняваме с тези които са по-зле от нас, а с тези които са по-добре. И до сега мисля така:)

5. кое е било първо според теб: клипчето или текста?

6. Хвърли ме в размисъл:)).Отговори си сам, но предполагам че първо си видял клипчето и понеже човека се справя добре без ръце си се омаял и възхитил и те е избило на поезия…
   Шегувам се, ти си си прав за всичко по-горе, а и днес съм в много добро настроение, така че..яйцето е било първо!