Когато детето беше дете – Криле на желанието – режисьор Вим Вендерс – субтитри

Когато детето беше дете, то вървеше, размахало ръчички.
Искаше му се ручеят да е река, реката – буен поток,
а тази локва – море.
Когато детето беше дете,то не знаеше, че е дете.
Всичко беше изпълнено с живот, а животът – със смисъл.
Когато детето беше дете, то нямаше собствено мнение.
Нямаше навици.
Често, както си седеше, скръстило крака, изведнъж се втурваше нанякъде…
Имаше зализан кичур коса и не правеше гримаси…
когато го снимаха.

Wings of Desire (Wim Wenders)
[youtube]http://youtube.com/watch?v=yk-7e77vVWg[/youtube]

КРИЛЕ НА ЖЕЛАНИЕТО
Виж!
Утехата да повдигнеш поглед нагоре към небето…
да видиш цветовете,светени от слънцето…
в очите на всички хора.
Побърках се съвсем,най-сетне не съм сама.
Побърках се съвсем,най-сетне се избавих.
Най-сетне покой.Най-сетне вътрешна светлина.
Уважаеми дами и господа,ще кацнем на летище Берлин Тигел.
Моля, затегнете предпазните колани…
Малка двуетажна къщичка с тераса.
Всеки ден ходим на плаж.
Мъжът, който живее там, се казва…
Не разбирам съвсем тази роля.
Даже е чудно, колко малко знам за самия сюжет.
Възможно е, в процеса на снимките нещата да се изяснят.
Главното е да си правилно облечен. Това вече е наполовина свършена работа.
Борланд, Емил Дженинкс,
Кенеди, фон Щофенберг…
Беше смело момче.
Хубав изглед.
Не, това не беше в Берлин.
А и какво значение има причината за случилото се?
Баба ми сега щеше да каже: „Spaziere“ – разходи се.
„Go spazieren“ – иди се разходи.
Токио, Киото
Париж, Лондон, Триест
Берлин.
Както винаги, по ТВ няма нищо интересно.
Твърде много цветове раздадох през това време.
Вие се препъвате в тези цветове и винаги закъснявате.
Все същия мирис. Но по-прашно.Тя колекционира всичко.
Марки, пощенски картички.
Даже билети от метрото.Никога нищо не изхвърля.
Мама. Моята майка.|Никога не е била моя майка.
Моят баща.Моят баща беше мой баща.
Тя умря. Нямаше сълзи,нямаше печал. Може би по-късно.
За всеки е индивидуално.Сестра ми. Трябва да се махам оттук.
Тя никога не ме е обичала.И ти също само се преструваш.
Радвай се,че са забравили за теб.
Искаш веднага да умреш,повече не ти се живее.
Боже мой! Какво ще излезе от това момче? Само музиката му е в главата.
Сега пък какво му трябва?
Нали вече му купих китара.Сега барабан ли иска?
Това започва да ми писва.Ще порасне ли той някога?
Не, до гуша ми дойде.Не искам да продължавам вече така.
Не, това трябва да се прекрати.Не мога повече да му помагам.
Нищо чудно, той се интересува само от рок-енд-рол.
Може би някога ще му дойде акъла в главата.
Когато детето беше дете, се задаваха такива въпроси:
Защо аз съм си аз, защо аз не съм ти?
Защо аз съм тук,защо не съм там?
Кога е започнало времето и къде свършва пространството?
Не е ли нашият живот под слънцето само един сън?
И всичко, което виждам, чувам и чувствам, не е ли само мираж на света преди сътворението му?
Съществува ли наистина зло,и хора, които да са наистина зли?
Как е възможно този, който съм аз,да не е бил тук, преди да се появя аз.
Как е възможно някога този, който съм, да не бъде повече този, който съм.
Детето се нуждае от кислород. Дишай дълбоко.
Ако можех да страдам вместо нея. Боли ме.
Скоро всичко ще свърши.
Мъничето ми, толкова се радвам. Интересно, как ли изглежда…
Копеле! Жените ти прецакват живота…
Мисля, че се обърках. .Трябваше да идем на гробищата…
Е?
Изгрев в 7.22, залез в 16.28.Луната изгрява в 19.04, залязва в….
Нивото на реките Хафел и Шпрее…
Преди 20 години съветски изстребител се разбил в езерата около Шпандау.
Преди 50 години…- Олимпиадата.
Преди 200 години Никола Блоншар прелетял над града с въздушен балон.
Като днешните бежанци… – А днес…
„Лилиенталер“ е улица, по която се движат бавно,
постоянно оглеждайки се настрани.
През 44-а в Потсдам един самоубиец…
лепи марки с колекционерска стойност на прощалните си писма.
Всяка марка е уникална.
После той разговаря на английски с американските войници…
За първи път, откакто е завършил училище, гладко.
Точно преди да разбие главата си в стената, пленникът казал „Сега“.
Вместо името на станцията, кондукторът в метрото…
внезапно извикал: „Фойерланд“. – Чудесно.
В Ритберген един старец чете на внучето си „Одисея“…
а младия слушател слуша, не мигайки.
А ти? Ти какво ще ми разкажеш?
Чадърът на една жена се затворил и дъждът я намокрил.
Ученик, описващ на учителя си как расте папрата…
И смаяният учител.
Сляпа жена, опипваща часовника си, усетила моето присъствие.
Чудесно е да живееш духовно, затвърждавайки за вечността…
само това, което човешкият ум смята за духовно.
Но понякога се пренасища от духовното си битие…
от постоянното кръжене в безтегловността.
Иска ми се да почувствам своята тежест…
да сложа край на безкрайността и да се привържа към Земята.
Да прекъсна вечността и да остана на земята.
Бих искал при всяка моя крачка или порив на вятъра…
да бъда в състояние да кажа:“Сега. Сега и сега“
А не както винаги:“завинаги“ и „навеки“
Сядайки на свободното място на игралната маса
да те поздравят само с кимане на глава.
Всеки път, когато съчувстваме,го правим за пред хората.
Борим се на ринга, кълчейки бедра, за пред хората…
ходим на риболов за пред хората.
За пред хората седим на масата,ядем и пием за пред хората.
печем агнета и сервираме вино пред палатка в пустинята…
само за пред хората.
Не казвам, че бих искал да създам дете или да посадя дърво…
но би било чудесно, връщайки се вкъщи след дълъг ден…
като Филип Марлоу,да нахраниш котката…
да вдигнеш температура,да си изцапаш пръстите с мастилото на новия вестник.
Да се възхищаваш не само от нечий ум, но и от вкусната храна…
от извивката на шията, от едно ухо.
Да лъжеш…
без да ти мигне окото.
Да крачиш, чувствайки как всяка твоя кост се движи в такт.
И да предполагаш, вместо да знаеш всичко.
Да казваш:“Ах“ и „Ох“, „Аха“ и „Хей“
вместо: „Да и Амин“.- Да.
Да си способен да се впечатляваш от злото…
да измъкваш всички демони от случайно срещнати хора
и да ги пропъждаш вдън земя.
Да си първичен.
Или да почувстваш, какво значи да си събуеш обувките под масата…
и да разшаваш пръсти, бос, ето така…
Да си сам.
Да оставиш нещата да се случват.Да си сериозен.
Можем да сме първични дотолкова, доколкото сме в състояние да оставаме сериозни.
Само да наблюдаваш, нищо повече. Да събираш, да се впечатляваш, да съхраняваш.
Да си останеш дух. Да спазваш дистанция, да сдържаш словата си.
Виж, кабриолет!- Такива неща не си купуваш, а ги крадеш.
Или от теб ги крадат.- Представи си…
как смога остава зад гърба ти.- Кола за сутеньори…
Разкажи ми, Музо,за разказвача…
захвърлен на край света…
невинно пеленаче и древен старец, и чрез него ми разкрий всеки човек.
След време тези, които ме слушаха, станаха мои читатели.
Те не седят вече в кръг около мен, пръснаха се…
и не знаят нищо един за друг.
Аз съм старец с пресипнал глас…
но приказката все още сe надига от глъбините на сърцето…
и леко приотворената уста…
отново я повтаря ясно и с лекота.
Литургия, за която никой няма нужда да е посветен…
в значението на думите и изреченията.

Едно мнение за “Когато детето беше дете – Криле на желанието – режисьор Вим Вендерс – субтитри

  1. Много добро… Не знам немски, но ми се струва, че преводът е първокласен. Изключителен текст, зареден както с носталгия, така и с надежда за щастие, за това да си върнем любовта към малките неща, за които сме забравили, че могат да ни зарадват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *